2 апр. 2008 г., 20:01

Неказани думи

750 0 3

                                 НЕКАЗАНИ ДУМИ

Обичам те.

Но нито с поглед,

нито с дума

да разбереш това

ти дадох повод аз.

Признанието

в себе си

дълбоко скривах

и никога

не казах го на глас.

Обичам те.

И все тъй - мълчаливо -

и сама не зная

докога.

Избухват като пламък

думите във мене

и - неизречени -

умират

под ледения дъх

на гордостта.

Обичам те.

Сърцето ми

от векове

го знае.

Знае -

но мълчи.

А твоето сърце -

нехае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Я,колко нещо съм изпуснала!Аплодисменти Мари за красивите "Неказани" истини!
  • Кажете добрите думи!
    Недейте за утре отлага.
    Може би те са нужни
    някому,
    днес,
    веднага!
    Може би в нечий мозък
    нещо с вик се къса.
    Зъзнат в ространството
    голите думи
    пристигнали... късно...

    Премълчаното от вчера, днес и утре се натрупва в душите ни и - дано не става никога! - ни обричат на пропуснати завинаги мигове... (А така не обичам думите "никога" и "завинаги"...)

    Поздрав за стиха, Мария! Провокира ме!
  • Понякога не ни остава нищо освен да мълчим..Понякога,когато мълчим,ние можем да кажем много..

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...