ma4enka (Мария Костова) ma4enka (Мария Костова)
49
2 abr 2008, 20:01

Неказани думи

749 0 3

                                 НЕКАЗАНИ ДУМИ

Обичам те.

Но нито с поглед,

нито с дума

да разбереш това

ти дадох повод аз.

Признанието

в себе си

дълбоко скривах

и никога

не казах го на глас.

Обичам те.

И все тъй - мълчаливо -

и сама не зная

докога.

Избухват като пламък

думите във мене

и - неизречени -

умират

под ледения дъх

на гордостта.

Обичам те.

Сърцето ми

от векове

го знае.

Знае -

но мълчи.

А твоето сърце -

нехае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Я,колко нещо съм изпуснала!Аплодисменти Мари за красивите "Неказани" истини!
  • Magnoliq (Маги)
    Magnoliq (Маги)
    Кажете добрите думи!
    Недейте за утре отлага.
    Може би те са нужни
    някому,
    днес,
    веднага!
    Може би в нечий мозък
    нещо с вик се къса.
    Зъзнат в ространството
    голите думи
    пристигнали... късно...

    Премълчаното от вчера, днес и утре се натрупва в душите ни и - дано не става никога! - ни обричат на пропуснати завинаги мигове... (А така не обичам думите "никога" и "завинаги"...)

    Поздрав за стиха, Мария! Провокира ме!
  • Dead`Silence (Мария Аббас)
    Dead`Silence (Мария Аббас)
    Понякога не ни остава нищо освен да мълчим..Понякога,когато мълчим,ние можем да кажем много..

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0