Неказани думи

2 abr 2008, 20:01

Poesía » De amor

594 0 3

НЕКАЗАНИ ДУМИ

Обичам те.

Но нито с поглед,

нито с дума

да разбереш това

ти дадох повод аз.

Признанието

в себе си

дълбоко скривах

и никога

не казах го на глас.

Обичам те.

И все тъй - мълчаливо -

и сама не зная

докога.

Избухват като пламък

думите във мене

и - неизречени -

умират

под ледения дъх

на гордостта.

Обичам те.

Сърцето ми

от векове

го знае.

Знае -

но мълчи.

А твоето сърце -

нехае.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2008-04-03T22:39:26+03:00

Я,колко нещо съм изпуснала!Аплодисменти Мари за красивите "Неказани" истини!
Magnoliq (Маги)

2008-04-02T23:01:53+03:00

Кажете добрите думи!
Недейте за утре отлага.
Може би те са нужни
някому,
днес,
веднага!
Може би в нечий мозък
нещо с вик се къса.
Зъзнат в ространството
голите думи
пристигнали... късно...

Премълчаното от вчера, днес и утре се натрупва в душите ни и - дано не става никога! - ни обричат на пропуснати завинаги мигове... (А така не обичам думите "никога" и "завинаги"...)

Поздрав за стиха, Мария! Провокира ме!
Dead`Silence (Мария Аббас)

2008-04-02T20:09:49+03:00

Понякога не ни остава нищо освен да мълчим..Понякога,когато мълчим,ние можем да кажем много..