НЕКАЗАНИ ДУМИ
Обичам те.
Но нито с поглед,
нито с дума
да разбереш това
ти дадох повод аз.
Признанието
в себе си
дълбоко скривах
и никога
не казах го на глас.
Обичам те.
И все тъй - мълчаливо -
и сама не зная
докога.
Избухват като пламък
думите във мене
и - неизречени -
умират
под ледения дъх
на гордостта.
Обичам те.
Сърцето ми
от векове
го знае.
Знае -
но мълчи.
А твоето сърце -
нехае.
© Мария Костова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
