НЕКАЗАНИ ДУМИ
Обичам те.
Но нито с поглед,
нито с дума
да разбереш това
ти дадох повод аз.
Признанието
в себе си
дълбоко скривах
и никога
не казах го на глас.
Обичам те.
И все тъй - мълчаливо -
и сама не зная
докога.
Избухват като пламък
думите във мене
и - неизречени -
умират
под ледения дъх
на гордостта.
Обичам те.
Сърцето ми
от векове
го знае.
Знае -
но мълчи.
А твоето сърце -
нехае.
© Мария Костова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
