ma4enka (Мария Костова)
49 193
2.04.2008 г., 20:01 ч.

Неказани думи 

  Поезия » Любовна
593 0 3

                                 НЕКАЗАНИ ДУМИ

Обичам те.

Но нито с поглед,

нито с дума

да разбереш това

ти дадох повод аз.

Признанието

в себе си

дълбоко скривах

и никога

не казах го на глас.

Обичам те.

И все тъй - мълчаливо -

и сама не зная

докога.

Избухват като пламък

думите във мене

и - неизречени -

умират

под ледения дъх

на гордостта.

Обичам те.

Сърцето ми

от векове

го знае.

Знае -

но мълчи.

А твоето сърце -

нехае.

© Мария Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Я,колко нещо съм изпуснала!Аплодисменти Мари за красивите "Неказани" истини!
  • Кажете добрите думи!
    Недейте за утре отлага.
    Може би те са нужни
    някому,
    днес,
    веднага!
    Може би в нечий мозък
    нещо с вик се къса.
    Зъзнат в ространството
    голите думи
    пристигнали... късно...

    Премълчаното от вчера, днес и утре се натрупва в душите ни и - дано не става никога! - ни обричат на пропуснати завинаги мигове... (А така не обичам думите "никога" и "завинаги"...)

    Поздрав за стиха, Мария! Провокира ме!
  • Понякога не ни остава нищо освен да мълчим..Понякога,когато мълчим,ние можем да кажем много..
Предложения
: ??:??