30 окт. 2010 г., 18:11

Неми 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 17
931 0 18
Дърветата
пак онемяха
без своите думи-листа,
с които
мечтателно-нежно шептят.
Сега,
само мълчат
и с пръсти
се мъчат да стигнат небето.
А там,
вятър
от сиви къдели ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Все права защищены

Предложения
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...

Ещё произведения »