21 мая 2008 г., 14:17

Неми думи 

  Поэзия
590 0 10
В шепите ми
смaчканите листове
са празни
и нощем ми убиват
с таралежените
си неравности...

Неми думи
разкървавяват
мастилото,
преди да се блъснат
в очите
на гълъбите,
които разнасят
надежда
по площадите,
докато хората
си кълват
един друг
съдбите,
изгризват ги
до кокал
и после
си обичат
скелетите,
надничат
си в черепите...

Останаха
само целофанени
погледи,
които ме пазят
от неопаковано
виждане...
и прегради
от станиол...

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??