В шепите ми смaчканите листове са празни и нощем ми убиват с таралежените си неравности...
Неми думи разкървавяват мастилото, преди да се блъснат в очите на гълъбите, които разнасят надежда по площадите, докато хората си кълват един друг съдбите, изгризват ги до кокал и после си обичат скелетите, надничат си в черепите...
Останаха само целофанени погледи, които ме пазят от неопаковано виждане... и прегради от станиол...
"докато хората
си кълват
един друг
съдбите,"...не, просто цялото стихотворение е адски навързано... разтичаш се по неравностите като лазерен лъч по улейчетата на диск и ... музика усещане... осмисляне...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
с обич, Мария...ти си...!