Неми думи
смaчканите листове
са празни
и нощем ми убиват
с таралежените
си неравности...
Неми думи
разкървавяват
мастилото,
преди да се блъснат
в очите
на гълъбите,
които разнасят
надежда
по площадите,
докато хората
си кълват
един друг
съдбите,
изгризват ги
до кокал
и после
си обичат
скелетите,
надничат
си в черепите...
Останаха
само целофанени
погледи,
които ме пазят
от неопаковано
виждане...
и прегради
от станиол...
© Мария Василева All rights reserved.
