May 21, 2008, 2:17 PM

Неми думи

  Poetry
713 0 10
В шепите ми
смaчканите листове
са празни
и нощем ми убиват
с таралежените
си неравности...

Неми думи
разкървавяват
мастилото,
преди да се блъснат
в очите
на гълъбите,
които разнасят
надежда
по площадите,
докато хората
си кълват
един друг
съдбите,
изгризват ги
до кокал
и после
си обичат
скелетите,
надничат
си в черепите...

Останаха
само целофанени
погледи,
които ме пазят
от неопаковано
виждане...
и прегради
от станиол...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....