21.05.2008 г., 14:17

Неми думи

712 0 10
В шепите ми
смaчканите листове
са празни
и нощем ми убиват
с таралежените
си неравности...

Неми думи
разкървавяват
мастилото,
преди да се блъснат
в очите
на гълъбите,
които разнасят
надежда
по площадите,
докато хората
си кълват
един друг
съдбите,
изгризват ги
до кокал
и после
си обичат
скелетите,
надничат
си в черепите...

Останаха
само целофанени
погледи,
които ме пазят
от неопаковано
виждане...
и прегради
от станиол...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...