28 июл. 2009 г., 02:13
Немъдра съм...
871
0
32
Немъдра съм...
Вържи ме, болко... Конските копита,
когато ме разпънат, да ме скъсат...
И после си тръгни... дори не питай
дали боли... щом в себе си съм скътала
от стъкления блясък на реките,
от полъха... на цвете аромата,
частица от Душата му – най-скритата,
оная част – на никой непозната...
Боли ме повече... отколкото камшик
прорязал мисълта ми прецедентна...
С един последен безотекващ вик ...
Вържи ме, болко... Конските копита,
когато ме разпънат, да ме скъсат...
И после си тръгни... дори не питай
дали боли... щом в себе си съм скътала
от стъкления блясък на реките,
от полъха... на цвете аромата,
частица от Душата му – най-скритата,
оная част – на никой непозната...
Боли ме повече... отколкото камшик
прорязал мисълта ми прецедентна...
С един последен безотекващ вик ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Таня Георгиева Все права защищены
Предложения
-
-
По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
-
Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
-
Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
