Jul 28, 2009, 2:13 AM

Немъдра съм... 

  Poetry » Love
809 0 32

                 Немъдра съм...


Вържи ме, болко... Конските копита,
когато ме разпънат, да ме скъсат...
И после си тръгни... дори не питай
дали боли... щом в себе си съм скътала

от стъкления блясък на реките,
от полъха... на цвете аромата,
частица от Душата му – най-скритата,
оная част – на никой непозната...

Боли ме повече... отколкото камшик
прорязал мисълта ми прецедентна...
С един последен безотекващ вик
се рея... след опашка на комета...

Сълзите парят... Болката на словото
не могат да осеят със утеха...
И не гора, а стволове олово
възпират стенеглъхнещото ехо...

Несътворена обич... На кристали...
Очаква пламък в безлюбовна нощ...
Немъдра съм... С перото си не паля
лулата на мира със индиански вожд...

Любов, със теб ще бъдем пак на нож...

© Таня Георгиева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??