Jul 28, 2009, 2:13 AM

Немъдра съм...

  Poetry » Love
965 0 32

                 Немъдра съм...


Вържи ме, болко... Конските копита,
когато ме разпънат, да ме скъсат...
И после си тръгни... дори не питай
дали боли... щом в себе си съм скътала

от стъкления блясък на реките,
от полъха... на цвете аромата,
частица от Душата му – най-скритата,
оная част – на никой непозната...

Боли ме повече... отколкото камшик
прорязал мисълта ми прецедентна...
С един последен безотекващ вик
се рея... след опашка на комета...

Сълзите парят... Болката на словото
не могат да осеят със утеха...
И не гора, а стволове олово
възпират стенеглъхнещото ехо...

Несътворена обич... На кристали...
Очаква пламък в безлюбовна нощ...
Немъдра съм... С перото си не паля
лулата на мира със индиански вожд...

Любов, със теб ще бъдем пак на нож...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...