Немъдра съм...
Немъдра съм...
Вържи ме, болко... Конските копита,
когато ме разпънат, да ме скъсат...
И после си тръгни... дори не питай
дали боли... щом в себе си съм скътала
от стъкления блясък на реките,
от полъха... на цвете аромата,
частица от Душата му – най-скритата,
оная част – на никой непозната...
Боли ме повече... отколкото камшик
прорязал мисълта ми прецедентна...
С един последен безотекващ вик
се рея... след опашка на комета...
Сълзите парят... Болката на словото
не могат да осеят със утеха...
И не гора, а стволове олово
възпират стенеглъхнещото ехо...
Несътворена обич... На кристали...
Очаква пламък в безлюбовна нощ...
Немъдра съм... С перото си не паля
лулата на мира със индиански вожд...
Любов, със теб ще бъдем пак на нож...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
