4 янв. 2025 г., 16:31

Ненаписана история с тромпет 

  Поэзия
86 2 10

НЕНАПИСАНА ИСТОРИЯ С ТРОМПЕТ

 

Отмина лятото – с жестока жътва,

изгубих много – страшно ме болеше.

И колко тонове тъга преглътнах.

Дали платих за всичките си грешки?

 

Насън крещя, ала мълча наяве,

гласът ми става тънък, тих и крехък.

Изчетох куп безсмислени обяви,

но никой не предлагаше утеха,

 

добричка дума, длан или огнище,

прашинка обич – само да ме стопли.

Сред пустошта си не намирам нищо,

ни отговор на скритите си вопли.

 

Но нейде чух – зад уличния ъгъл –

тромпет, разгърнал медени октави,

да ми нашепва – никой не е лъгал,

и никой нищичко не е забравил.

 

Че всяка болка нявга преболява

и всеки, който моят път пресича,

браздица тънка в паметта остава,

и тихомълком учи да обичам.

 

Че щом е тръгнал и не го догоня,

приключил е с урока си безкнижен,

оставил ми е за душата броня,

която никой няма да прониже.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??