Ненаписана история с тромпет
НЕНАПИСАНА ИСТОРИЯ С ТРОМПЕТ
Отмина лятото – с жестока жътва,
изгубих много – страшно ме болеше.
И колко тонове тъга преглътнах.
Дали платих за всичките си грешки?
Насън крещя, ала мълча наяве,
гласът ми става тънък, тих и крехък.
Изчетох куп безсмислени обяви,
но никой не предлагаше утеха,
добричка дума, длан или огнище,
прашинка обич – само да ме стопли.
Сред пустошта си не намирам нищо,
ни отговор на скритите си вопли.
Но нейде чух – зад уличния ъгъл –
тромпет, разгърнал медени октави,
да ми нашепва – никой не е лъгал,
и никой нищичко не е забравил.
Че всяка болка нявга преболява
и всеки, който моят път пресича,
браздица тънка в паметта остава,
и тихомълком учи да обичам.
Че щом е тръгнал и не го догоня,
приключил е с урока си безкнижен,
оставил ми е за душата броня,
която никой няма да прониже.
© Валентина Йотова All rights reserved.
