19 янв. 2018 г., 22:19

Ненаситност

848 1 4

Отпивам дъх по дъх на малки глътки,

но някак си не ми достигаш още...

Дори да вливаш струйно от плътта си,

поглъщам я, но пак ми липсваш нощем.

 

На екс допивам сетната целувка,

но жаждата граничи с пошла дръзкост.

Да беше океан, ще те преплувам...

ще пресуша до дъно цялата ти същност.

 

В душата ми копнежите пулсират.

Достатъчност ли си за мен от ненаситност?!

Изпълваш ме безкрай и ескалираш,

но някак все по нещичко ми липсва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...