19 янв. 2018 г., 22:19

Ненаситност

837 1 4

Отпивам дъх по дъх на малки глътки,

но някак си не ми достигаш още...

Дори да вливаш струйно от плътта си,

поглъщам я, но пак ми липсваш нощем.

 

На екс допивам сетната целувка,

но жаждата граничи с пошла дръзкост.

Да беше океан, ще те преплувам...

ще пресуша до дъно цялата ти същност.

 

В душата ми копнежите пулсират.

Достатъчност ли си за мен от ненаситност?!

Изпълваш ме безкрай и ескалираш,

но някак все по нещичко ми липсва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....