Отпивам дъх по дъх на малки глътки,
но някак си не ми достигаш още...
Дори да вливаш струйно от плътта си,
поглъщам я, но пак ми липсваш нощем.
На екс допивам сетната целувка,
но жаждата граничи с пошла дръзкост.
Да беше океан, ще те преплувам...
ще пресуша до дъно цялата ти същност.
В душата ми копнежите пулсират.
Достатъчност ли си за мен от ненаситност?!
Изпълваш ме безкрай и ескалираш,
но някак все по нещичко ми липсва.
© Камелия All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
