Отпивам дъх по дъх на малки глътки,
но някак си не ми достигаш още...
Дори да вливаш струйно от плътта си,
поглъщам я, но пак ми липсваш нощем.
На екс допивам сетната целувка,
но жаждата граничи с пошла дръзкост.
Да беше океан, ще те преплувам...
ще пресуша до дъно цялата ти същност.
В душата ми копнежите пулсират.
Достатъчност ли си за мен от ненаситност?!
Изпълваш ме безкрай и ескалираш,
но някак все по нещичко ми липсва.
© Камелия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
