Отпивам дъх по дъх на малки глътки,
но някак си не ми достигаш още...
Дори да вливаш струйно от плътта си,
поглъщам я, но пак ми липсваш нощем.
На екс допивам сетната целувка,
но жаждата граничи с пошла дръзкост.
Да беше океан, ще те преплувам...
ще пресуша до дъно цялата ти същност.
В душата ми копнежите пулсират.
Достатъчност ли си за мен от ненаситност?!
Изпълваш ме безкрай и ескалираш,
но някак все по нещичко ми липсва.