Ненужна
Ти все мълчиш и пак мълчиш.
Какво ли криеш в тишината -
нежно цвете, трън бодлив
расте на дъното в душата?
Какво мълви или крещи
сърцето ти, да знаех...
"Ела сама, до мен поспри.",
или "Върви си, непозната".
И все гадая по небето,
звездите странник те зоват,
а аз не смея да се сетя
за твоя празник чудноват...
Та защо съм ти, нали
си имаш своята любима...
тя дава огън, аз - уви...
онази, дето не разбира,
че на мъж е нужна една
вярна любовница само,
не трябват му други блага,
душата му честна да мамят.
© Теодора Драгиева Все права защищены