12 нояб. 2009 г., 22:14

Ненужна

917 0 0

Ненужна

 

Ти все мълчиш и пак мълчиш.

Какво ли криеш в тишината -

нежно цвете, трън бодлив

расте на дъното в душата?

Какво мълви или крещи

сърцето ти, да знаех...

"Ела сама, до мен поспри.",

или "Върви си, непозната".

И все гадая по небето,

звездите странник те зоват,

а аз не смея да се сетя

за твоя празник чудноват...

Та защо съм ти, нали

си имаш своята любима...

тя дава огън, аз - уви...

онази, дето не разбира,

че на мъж е нужна една

вярна любовница само,

не трябват му други блага,

душата му честна да мамят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...