12 нояб. 2009 г., 22:14

Ненужна

921 0 0

Ненужна

 

Ти все мълчиш и пак мълчиш.

Какво ли криеш в тишината -

нежно цвете, трън бодлив

расте на дъното в душата?

Какво мълви или крещи

сърцето ти, да знаех...

"Ела сама, до мен поспри.",

или "Върви си, непозната".

И все гадая по небето,

звездите странник те зоват,

а аз не смея да се сетя

за твоя празник чудноват...

Та защо съм ти, нали

си имаш своята любима...

тя дава огън, аз - уви...

онази, дето не разбира,

че на мъж е нужна една

вярна любовница само,

не трябват му други блага,

душата му честна да мамят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...