Ненужна
Ненужна
Ти все мълчиш и пак мълчиш.
Какво ли криеш в тишината -
нежно цвете, трън бодлив
расте на дъното в душата?
Какво мълви или крещи
сърцето ти, да знаех...
"Ела сама, до мен поспри.",
или "Върви си, непозната".
И все гадая по небето,
звездите странник те зоват,
а аз не смея да се сетя
за твоя празник чудноват...
Та защо съм ти, нали
си имаш своята любима...
тя дава огън, аз - уви...
онази, дето не разбира,
че на мъж е нужна една
вярна любовница само,
не трябват му други блага,
душата му честна да мамят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени