Ненужна

Ти все мълчиш и пак мълчиш.

Какво ли криеш в тишината -

нежно цвете, трън бодлив

расте на дъното в душата?

Какво мълви или крещи

сърцето ти, да знаех...

"Ела сама, до мен поспри.",

или "Върви си, непозната".

И все гадая по небето,

звездите странник те зоват,

а аз не смея да се сетя

за твоя празник чудноват...

Та защо съм ти, нали

си имаш своята любима...

тя дава огън, аз - уви...

онази, дето не разбира,

че на мъж е нужна една

вярна любовница само,

не трябват му други блага,

душата му честна да мамят.