До гуша ми дойде от теб, любов!
Пред всяка порта ще оставя дар...
Парче от теб, ненужно като Бог!
И като тези вечно вярващите.
Почувства ли един от тях страха?
Един поне нагази ли в реката?
Стояха там смълчани на брега,
и пращаха кураж по вятъра.
А давещият се изплака силно,
ръката му подадена последна падна,
а те стояха, мигайки с молитвите,
далеч дори от мястото им - храма! ...