Ненужна си ми
До гуша ми дойде от теб, любов!
Пред всяка порта ще оставя дар...
Парче от теб, ненужно като Бог!
И като тези вечно вярващите.
Почувства ли един от тях страха?
Един поне нагази ли в реката?
Стояха там смълчани на брега,
и пращаха кураж по вятъра.
А давещият се изплака силно,
ръката му подадена последна падна,
а те стояха, мигайки с молитвите,
далеч дори от мястото им - храма!
И ослепях, с отворени очи,
така научи ме да мога да ти вярвам,
в твоят плен достатъчно е да мълчиш,
а грешките сами ще те ограбят.
И днес те хвърлям, като хляб ще те раздам!
Но никой праведник не би те вкусил.
Ръка на просяка подава им комат...
А те го отминават като куче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
