Nando (Георги Зафиров)
93 317
Apr 17, 2009, 9:48 AM

Ненужна си ми 

  Poetry » Phylosophy
1869 0 19

До гуша ми дойде от теб, любов!

Пред всяка порта ще оставя дар...

Парче от теб, ненужно като Бог!

И като тези вечно вярващите.

 

Почувства ли един от тях страха?

Един поне нагази ли в реката?

Стояха там смълчани на брега,

и пращаха кураж по вятъра.

 

А давещият се изплака силно,

ръката му подадена последна падна,

а те стояха, мигайки с молитвите,

далеч дори от мястото им - храма!

 

И ослепях, с отворени очи,

така научи ме да мога да ти вярвам,

в твоят плен достатъчно е да мълчиш,

а грешките сами ще те ограбят.

 

И днес те хвърлям, като хляб ще те раздам!

Но никой праведник не би те вкусил.

Ръка на просяка подава им комат...

А те го отминават като куче!

 

 

 

© Георги Зафиров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??