Мерило ли е нашето вълнение,
за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,
да ни отнася без да чуем зов.
И измеримо ли е Имането
на фина и попиваща сърдечност,
такава за която се отричаш
от всичко твое,
от живуркането в себе си
без устрем и любов.
Необяснимо е докосването
по струните на сродната душа,
остават огнени следи от думи
и стрýи на завихряне
във сливащата тишина.
© Infinity Все права защищены