1.06.2019 г., 12:44

Необяснимо

1.1K 1 0

Мерило ли е нашето вълнение,

за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,

да ни отнася без да чуем зов. 
И измеримо ли е Имането

на фина и попиваща сърдечност,

такава за която се отричаш

от всичко твое, 

от живуркането в себе си

без устрем и любов.
Необяснимо е докосването

по струните на сродната душа,

остават огнени следи от думи

и стрýи на завихряне

във сливащата тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Infinity Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...