Необяснимо

Мерило ли е нашето вълнение,

за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,

да ни отнася без да чуем зов. 
И измеримо ли е Имането

на фина и попиваща сърдечност,

такава за която се отричаш

от всичко твое, 

от живуркането в себе си

без устрем и любов.
Необяснимо е докосването

по струните на сродната душа,

остават огнени следи от думи

и стрýи на завихряне

във сливащата тишина.