Необяснимо

20 мая 2023 г., 11:59

Поэзия

289 3 2

Не мога да повярвам, че летя.
Крилете ми въобще не ми убиват.
Започвам много рано сутринта,
а маховете до Луна не спират.

Гледам как света пълзи под мен.
Размахът ми неистово ги плаши.
Какъв ще бъде утрешният ден?
Делителен въпрос на ваши, наши....

А аз кръжа обсебен от мечти.
Зъбите ми, се клатят от провали,
но винаги повтарям си: Лети!!!...
Да спра летежа?...Никога!... Едва ли!...

И въпреки различни висоти,
летя уверен, гоня се с безкрая.
Повтарям си : Не падай, а лети!...
Защо не ходя ли? Не ща да зная!

Не съм самичък. Пълно е с народ.
Всички на крилете се крепиме.
Необясним е нашият живот
и свобода е неговото име!

Plevel (Силвия Илиева)

2023-05-21T10:51:05+03:00

Видях те, в съседния коридор съм. Зъбите отдолу да ги събират и да мислят, че са лунни камъчета. Лети, лети!
Много ми хареса стихотворението.
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2023-05-20T12:38:22+03:00

Много ми хареса, Вал! Не спирай да летиш!