Необяснимо
Не мога да повярвам, че летя.
Крилете ми въобще не ми убиват.
Започвам много рано сутринта,
а маховете до Луна не спират.
Гледам как света пълзи под мен.
Размахът ми неистово ги плаши.
Какъв ще бъде утрешният ден?
Делителен въпрос на ваши, наши....
А аз кръжа обсебен от мечти.
Зъбите ми, се клатят от провали,
но винаги повтарям си: Лети!!!...
Да спра летежа?...Никога!... Едва ли!...
И въпреки различни висоти,
летя уверен, гоня се с безкрая.
Повтарям си : Не падай, а лети!...
Защо не ходя ли? Не ща да зная!
Не съм самичък. Пълно е с народ.
Всички на крилете се крепиме.
Необясним е нашият живот
и свобода е неговото име!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
