Не мога да повярвам, че летя.
Крилете ми въобще не ми убиват.
Започвам много рано сутринта,
а маховете до Луна не спират.
Гледам как света пълзи под мен.
Размахът ми неистово ги плаши.
Какъв ще бъде утрешният ден?
Делителен въпрос на ваши, наши....
А аз кръжа обсебен от мечти.
Зъбите ми, се клатят от провали,
но винаги повтарям си: Лети!!!...
Да спра летежа?...Никога!... Едва ли!... ...