Роди ме дъждът, онзи - изгревно чистият
и пови ме изящно в пелени седемцветни,
пролетта ме накърми - с дъх на млади кокичета,
а звезда ме ориса - с любов, от любов като нея да светя.
Морският бриз - на масури косите завихри, хлапакът,
вълна - побеляла от плам - с пръски солени ме кръсти,
в очите - птичи криле синя свобода отпечатаха,
а по шлейфа на млечния път се учих - да стъпвам.
Залезът кървав бе храм, свята икона,
нощта тъмноока - моята първа любов,
лъчът светлина - първо причастие, вяра изконна,
небето над мен - мой единствен, невидим покров. ...