Необяснимото и необятното
Роди ме дъждът, онзи - изгревно чистият
и пови ме изящно в пелени седемцветни,
пролетта ме накърми - с дъх на млади кокичета,
а звезда ме ориса - с любов, от любов като нея да светя.
Морският бриз - на масури косите завихри, хлапакът,
вълна - побеляла от плам - с пръски солени ме кръсти,
в очите - птичи криле синя свобода отпечатаха,
а по шлейфа на млечния път се учих - да стъпвам.
Залезът кървав бе храм, свята икона,
нощта тъмноока - моята първа любов,
лъчът светлина - първо причастие, вяра изконна,
небето над мен - мой единствен, невидим покров.
От необятното съм сътворена,
необясним е всеки порив в мен и всеки миг е нов,
как искам пак във себе си да бъда преродена
и необяснимо и за мен - до необятност да ти подаря -
любов.
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много образност и силни чувства! Хареса ми!
-
Видях те! Усетих те!
-
отведе ме нанакъде, Даниела!
Много хубаво заглавие за чудесния ти стих!
Поздравления! -
Красота... харесах, поздравления.
-
Благодаря ви, Приятели за красивите думи!
Кети, намирам мнението ти в много голяма степен за основателно и напълно уместно, благодаря! -
Необяснимо е до необятност
и необятно като чар необясним...
Със пръските на летни водопади
разнася аромат недостижим...
-
Красив стих!
-
много добър финал
-
Хей, Марлен!
-
Чудесен стих, Дани! Шлейфът на млечния път е твоето истинско поетично стъпване на Земята! Кръстена от вълните и обречена на красивия залез...
Изящна образност и фин усет за съзиране на любовния необят!
Поздравления!!! -
Началото ти е невероятно добро, малко не кореспондира с финала... извини ме за забележката, иначе стихът е чудесен
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
