danda (Даниела)
358 1120
14.04.2011 г., 16:58 ч.

Необяснимото и необятното 

  Поезия » Друга
1187 0 11

Роди ме дъждът, онзи - изгревно чистият
и пови ме изящно в пелени седемцветни,
пролетта ме накърми - с дъх на млади кокичета,
а звезда ме ориса - с любов, от любов като нея да светя.

Морският бриз - на масури косите завихри, хлапакът,
вълна - побеляла от плам - с пръски солени ме кръсти,
в очите - птичи криле синя свобода отпечатаха,
а по шлейфа на млечния път се учих - да стъпвам.

Залезът кървав бе храм, свята икона,
нощта тъмноока - моята първа любов,
лъчът светлина - първо причастие, вяра изконна,
небето над мен - мой единствен, невидим покров.

От необятното съм сътворена,
необясним е всеки порив в мен и всеки миг е нов,
как искам пак във себе си да бъда преродена
и необяснимо и за мен - до необятност да ти подаря -
                                                                                    любов.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много образност и силни чувства! Хареса ми!
  • Видях те! Усетих те!
  • отведе ме нанакъде, Даниела!
    Много хубаво заглавие за чудесния ти стих!
    Поздравления!
  • Красота... харесах, поздравления.
  • Благодаря ви, Приятели за красивите думи!
    Кети, намирам мнението ти в много голяма степен за основателно и напълно уместно, благодаря!
  • Необяснимо е до необятност
    и необятно като чар необясним...
    Със пръските на летни водопади
    разнася аромат недостижим...
  • Красив стих!
  • много добър финал
  • Хей, Марлен!
  • Чудесен стих, Дани! Шлейфът на млечния път е твоето истинско поетично стъпване на Земята! Кръстена от вълните и обречена на красивия залез...
    Изящна образност и фин усет за съзиране на любовния необят!
    Поздравления!!!
  • Началото ти е невероятно добро, малко не кореспондира с финала... извини ме за забележката, иначе стихът е чудесен
Предложения
: ??:??