10 окт. 2019 г., 09:08  

Неочаквана вечеря 

  Поэзия
622 4 7

Небето беше синкаво стъкло

и сиви тротоарите мълчаха.

По нищо не личеше – днес било

е време за вечеря със съдбата.

 

Аз влязох вкъщи, беше тихо там

и масата стоеше наредена.

Запалената свещ – частица плам,

съдбата бе оставила за мене.

 

Щом седнах, този пламък засия,

с картини от житейските ми стъпки.

С посоките от пътя извървян,

редувани с пророчества, на глътки.

 

Изгледах „филма“, бях зашеметен –

превратности, които не очаквах.

Съдбата ми разкри във този ден,

мощта си – тя дарява и ограбва!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??