Неочаквана вечеря
Небето беше синкаво стъкло
и сиви тротоарите мълчаха.
По нищо не личеше – днес било
е време за вечеря със съдбата.
Аз влязох вкъщи, беше тихо там
и масата стоеше наредена.
Запалената свещ – частица плам,
съдбата бе оставила за мене.
Щом седнах, този пламък засия,
с картини от житейските ми стъпки.
С посоките от пътя извървян,
редувани с пророчества, на глътки.
Изгледах „филма“, бях зашеметен –
превратности, които не очаквах.
Съдбата ми разкри във този ден,
мощта си – тя дарява и ограбва!
© Данаил Таков All rights reserved.
