dansyto (Данаил Таков)
816 3638
10.10.2019 г., 9:08 ч.  

Неочаквана вечеря 

  Поезия
693 4 7

Небето беше синкаво стъкло

и сиви тротоарите мълчаха.

По нищо не личеше – днес било

е време за вечеря със съдбата.

 

Аз влязох вкъщи, беше тихо там

и масата стоеше наредена.

Запалената свещ – частица плам,

съдбата бе оставила за мене.

 

Щом седнах, този пламък засия,

с картини от житейските ми стъпки.

С посоките от пътя извървян,

редувани с пророчества, на глътки.

 

Изгледах „филма“, бях зашеметен –

превратности, които не очаквах.

Съдбата ми разкри във този ден,

мощта си – тя дарява и ограбва!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??