7 янв. 2019 г., 10:18

Неочаквано мълчание

1.6K 16 25

Аз чаках да те чуя с упование,

гласът ти да ми върне радостта.

Но срещнах неочаквано мълчание

и вместо радост – пареща тъга.

 

Усещах, че изпитваш колебание,

но вярвах – любовта ще победи.

Недей, не ми поднасяй оправдание.

Да, знам – сърце на сила не тупти!

 

Изстиналата обич е страдание,

с различен вкус – подгрятото кафе.

А чувствата в сърцето са дихание –

или ги има там, или пък не...

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели, Нинка, радвам се, че се спряхте! Благодаря за проявената съпричастност!
  • Прекрасно, тъжно, усетих болката....
  • Каква силна болка! Прекрасен стих!
  • Руми, благодаря ти! Трудно се преглъща, но е неизбежно понякога...
    Роси, любовта е свързана с болка понякога.Благодаря ти,че беше при мен!
    Мария, благодаря ти за топлите думи! Прегръщам те!
    Дани, благодаря ти за всичко!
    Гавраиле, Кронос, благодаря и на вас за неотлъчната подкрепа!
  • Блаодаря ви от сърце, приятели!
    Любовче, благословени са тези, които са изпитали това чувство! Благодаря ти за стойностния коментар!
    Младене, не зная дали някой може да обича вечно, но че си е дарба, дарба си е. Благодаря ти за прекрасния коментар!
    Лиа, аз съм тази, която трябва да ти благодари! Прегръщам те силно!
    Марианка, Диди, Нинка, радвам се, че ви хареса скромното ми стихче и ви благодаря!
    Блу, така е. Усещаме, но не ни се иска да е така. Благодаря ти!
    Гюлсер, съгласна съм с теб! Благодаря за стойностните думи!
    Ачо, Слънчогледче, благодаря ви! И на мен ми е хубаво, когато се спирате на страничката ми!
    Иржи, не измисляме топлата вода. Просто предаваме едни изконни, човешки чувства, така както ние ги усещаме. Благодаря ти!
    Стойчо, много ти благодаря! Мъдри думи, както винаги!
    Танче, Доче, Светле, за мен е чест да ви видя! Поздрави и благодаря!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...