Веси_Еси (Еси) 7 януари 2019 г., 10:18 ч.

Неочаквано мълчание 

265 16 26

Аз чаках да те чуя с упование,

гласът ти да ми върне радостта.

Но срещнах неочаквано мълчание

и вместо радост – пареща тъга.

 

Усещах, че изпитваш колебание,

но вярвах – любовта ще победи.

Недей, не ми поднасяй оправдание.

Да, знам – сърце на сила не тупти!

 

Изстиналата обич е страдание,

с различен вкус – подгрятото кафе.

А чувствата в сърцето са дихание –

или ги има там, или пък не...

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Веси_Еси (Еси) Ели, Нинка, радвам се, че се спряхте! Благодаря за проявената съпричастност!
  • asizi (Nina Toshich) Прекрасно, тъжно, усетих болката....
  • Елка (Елка Тодорова) Каква силна болка! Прекрасен стих!
  • Веси_Еси (Еси) Руми, благодаря ти! Трудно се преглъща, но е неизбежно понякога...
    Роси, любовта е свързана с болка понякога.Благодаря ти,че беше при мен!
    Мария, благодаря ти за топлите думи! Прегръщам те!
    Дани, благодаря ти за всичко!
    Гавраиле, Кронос, благодаря и на вас за неотлъчната подкрепа!
  • Веси_Еси (Еси) Блаодаря ви от сърце, приятели!
    Любовче, благословени са тези, които са изпитали това чувство! Благодаря ти за стойностния коментар!
    Младене, не зная дали някой може да обича вечно, но че си е дарба, дарба си е. Благодаря ти за прекрасния коментар!
    Лиа, аз съм тази, която трябва да ти благодари! Прегръщам те силно!
    Марианка, Диди, Нинка, радвам се, че ви хареса скромното ми стихче и ви благодаря!
    Блу, така е. Усещаме, но не ни се иска да е така. Благодаря ти!
    Гюлсер, съгласна съм с теб! Благодаря за стойностните думи!
    Ачо, Слънчогледче, благодаря ви! И на мен ми е хубаво, когато се спирате на страничката ми!
    Иржи, не измисляме топлата вода. Просто предаваме едни изконни, човешки чувства, така както ние ги усещаме. Благодаря ти!
    Стойчо, много ти благодаря! Мъдри думи, както винаги!
    Танче, Доче, Светле, за мен е чест да ви видя! Поздрави и благодаря!
  • KRONOS.1 (Борислав тодоров) Прекрасен смисъл и рима Еси.Поздравления
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Понякога чувствата в сърцето се завръщат с белези но по истински.
    Поздрав!
  • dansyto (Данаил Таков) Много е хубаво, Еси! Поздрави от мен! В любими!
  • Елиза13 (Мария) Често тъгата е най- добрия ни учител мила, Еси.Страданието понякога изважда най- красивото от нас. С нежното си перо, чудесно си пресъздала болката! Бъди благословена!
  • RosilinaHesapchieva (Rosilina Hesapchieva) Заболя ме! Исках, но дори пред себе си не признавам, че любовта изстива...Красиви са стиховете!
  • rumbic (Руми) Мълчанието от любим човек, с когото до вчера сме разговаряли, смяли, споделяли... винаги е мъчително и неочаквано! Макар с тъга, успяла си да вплетеш една нежност в своя стих, Веси! Поздрав!
  • contessa (Светла Асенова) Любовните разочарования са допринесли за написването на много хубави стихове, като този тук е един от тях...
  • Довереница (Дочка Василева) Харесах!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева) Понякога мълчанието казва много повече от думите!
    Чудесен стих!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Няма страшно, ще поболи и уж... ще забравиш,за да се появи едно такова хубаво стихотворение!
    Моите приятелски поздрави,Веси_Еси!
    Поезията не е само екзалтация,любовни фойерверки и гордо пъчене...
    По пътеката на страданието стойността на всеки продукт на изкуството върви, понякога е възможно да е обруган,но времето повишава каратите му, щом е значимо.
  • Иржи (Ирина Филипова) Има много мисли,които се казват в подобни на твоя стих случаи,Веси..."насила хубост не става","надеждата умира последна" , "на перона по-тъжен е изпращача,отколкото пътуващия" и т.н.Твоята лирическа явно е на перона....А тарикатите казват "не губи кураж,идва следващия тираж"Добре изразена тъга....
  • helpmepaintthestars (Слънчоглед) Хубаво е отново да съм тук!!!!!! ♥
  • aap (Ангел) "Изстиналата обич е страдание"
    Поздравления Веси много хубав стих!
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум) Разминаване. И какво от това? Животът продължава. Случайността /Бог, Вселената/ ни отнема онова, което не е наше, не ни е нужно, за да осъществим промисъла на своето земно предназначение в настоящия си живот. Ако Съдбата ни отказва някакъв дар, това е знак, че малко по-нататък във времето ни очаква нейният много по-стойностен дар. Кратко, но изискано поетично изразяване на едно временно преживяване на душата, устремена към Истината, вече с познание за разпознатото "ненужно". Харесах! Поздравления!
  • Блу (Blue) Много ми хареса! Мисля си, че в повечето случаи дълбоко в себе си, предварително сме наясно за "неочакваното мълчание". Просто не ни се иска да е така и се самозалъгваме.
  • Nevium (Нина Чалъкова) Невероятна си... Докосна ме!
    Поздрави, Еси!
  • ДидиГенова (Диди Генова) Красив стих !
  • brinne (Мариана Бусарова) Тъжна и горчива истина, но поднесена по неповторим поетичен начин.
  • LiaNik (И.К.) Както винаги нежно и силно, с привкус на утайка от вчерашно кафе. Благодаря за горчиво-сладкият привкус на спомените, които изникват в съзнанието след прочита на красивите ти рими! Нежна и прегръщаща е поезията ти.
  • vega666 (Младен Мисана) Уви, малцина са, които умеят да обичат вечно. Това е дарба на дарбите. Останалите са като еднодневките, обичат ден - до пладне! А най-лошото е, че има и такива, които пък изобщо не са способни да изпитват чувството наречено любов. Те са в ада приживе. Великолепно си предала разочарованието на Лирическата от заглъхващото ехо на любовта, Еси. Поздравление! Честит светлият празник - Йоановден и вдъхновена седмица ти желая!
  • ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова) Ех, Еси..... Страхотно! Трябва да бъдем радостни, че сме обичали. Да, любовта понякога изстива, но факта, че я е имало и е горяла, че двама души са изпълвали вселената с енергията на обичта си-невероятно е!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.