Неочаквано мълчание
Аз чаках да те чуя с упование,
гласът ти да ми върне радостта.
Но срещнах неочаквано мълчание
и вместо радост – пареща тъга.
Усещах, че изпитваш колебание,
но вярвах – любовта ще победи.
Недей, не ми поднасяй оправдание.
Да, знам – сърце на сила не тупти!
Изстиналата обич е страдание,
с различен вкус – подгрятото кафе.
А чувствата в сърцето са дихание –
или ги има там, или пък не...
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
