22 янв. 2009 г., 14:09  

Неочаквано огледало

1.3K 0 10
Толкова дълго се гледах в познати очи, че се изгубих в макета на "себе си". Вечно забравяш се, щом те привикнат да си грозното пате, сред ятото лебеди.   Падна снегът. И ме дръпна да падна и аз. (Беше сезон, от студа, червендалест.) Точно преди да изчезна, снегът ме разказа и милостиво му бе огледалото.   Детска рисунка сред пряспата - шлейф и крила. (Аз съм! Без грешка! В снега, навалелия.) Вече съм видима. И си харесвам вида - ангел от сняг, с ореолче от белите.   Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...