Неочаквано огледало
Толкова дълго се гледах в познати очи,
че се изгубих в макета на "себе си".
Вечно забравяш се, щом те привикнат да си
грозното пате, сред ятото лебеди.
Падна снегът. И ме дръпна да падна и аз.
(Беше сезон, от студа, червендалест.)
Точно преди да изчезна, снегът ме разказа
и милостиво му бе огледалото.
Детска рисунка сред пряспата - шлейф и крила.
(Аз съм! Без грешка! В снега, навалелия.)
Вече съм видима. И си харесвам вида -
ангел от сняг, с ореолче от белите.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
