17 сент. 2018 г., 09:54

Неописуемо...

1.3K 8 1

Повярвай, страшно искам да се случим! 

Така, че сякаш почва да боли. 

В живота нищо даром не получих. 

Препълних две морета със сълзи. 

Сега поискай ме и твой ще бъда! 

И всяка част от мен ще те обича. 

Усещаш ли, че съм едно голямо чудо, 

без теб, което всъщност не е дишало... 

Желай ме, че сърцето ти да спира. 

Без дъх, за да останеш. Ще ти дам. 

От устните, с които ще изпивам, 

от тебе, влагата без капка срам. 

Тогава ще съм облак, ураганен, 

надвиснал над пламтящото ти тяло. 

Страстта по слабините ми на дъжд ще стане, 

излял се от възбуда, чак до бяло... 

А ти ще си блажена и покорна. 

Най-светещо, красивото момиче. 

В една, тъй влюбено-вълшебна безтегловност, 

която просто няма как да се опише...

 

Danny Diester

04.08.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...