shockin (Даниел Давидов)
3

8 янв. 2010 г., 14:54

Неовладян

Поэзия » Любовная

922 0 1

Не разбирам какво става, сякаш съм в бездънна яма,

няма край тази мъка силно разяждаща ме отвътре,

слънчевият ден ми се струва мрачен, луната - черна,

хората... ходещи пионки!

Вече няма никой да си спомни за мен и за моите

добри думи, които стопляха душите на близките ми.

Не напускам този свят, само оставям любовта да се

махне от живота ми!

Няма ли край тази шега на природата - любовта?!

Дали някой ще спре кървавите ми сълзи и ще

разбере колко страдам аз за нея... онази милата,

която ми остави траен, но вечен спомен в съзнанието ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬