8 янв. 2010 г., 14:54

Неовладян

925 0 1

     Не разбирам какво става, сякаш съм в бездънна яма,

     няма край тази мъка силно разяждаща ме отвътре,

     слънчевият ден ми се струва мрачен, луната - черна,

     хората... ходещи пионки!

 

 

     Вече няма никой да си спомни за мен и за моите

     добри думи, които стопляха душите на близките ми.

     Не напускам този свят, само оставям любовта да се

     махне от живота ми!

 

 

     Няма ли край тази шега на природата - любовта?!

     Дали някой ще спре кървавите ми сълзи и ще

     разбере колко страдам аз за нея... онази милата,

     която ми остави траен, но вечен спомен в съзнанието ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Давидов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...