Неовладян

Poetry » Love

919 0 1

Не разбирам какво става, сякаш съм в бездънна яма,

няма край тази мъка силно разяждаща ме отвътре,

слънчевият ден ми се струва мрачен, луната - черна,

хората... ходещи пионки!

Вече няма никой да си спомни за мен и за моите

добри думи, които стопляха душите на близките ми.

Не напускам този свят, само оставям любовта да се

махне от живота ми!

Няма ли край тази шега на природата - любовта?!

Дали някой ще спре кървавите ми сълзи и ще

разбере колко страдам аз за нея... онази милата,

която ми остави траен, но вечен спомен в съзнанието ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0