2 мар. 2016 г., 19:32
Деградация
А времето днешно пропито с омраза
върви и се стели като зараза.
В сърцата човешки вирее таз злоба
и хваща ги здраво като прокоба.
Душите им празни
с надежди напразни.
Погледи в нищото блуждаещи.
Уверени, че са можещи и знаещи.
Надменно гледат те над своите приятели
гласейки се да им станат предатели.
И вместо да видиш протегната ръка
забиват ти в плътта огромна кама.
Боли, гърчиш се и страдаш
в бездна дълбоко ти пропадаш
и питаш се в тоз миг
защо си станал мъченик.
© Дими Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Извадено от живота!Браво!
-
Ще помисля над заглавието и скоро ще поставя такова със сигурност. Винаги ми е било трудно да измислям заглавията. Може би защото от многото редове текст трябва да се избере една-две думи, които да го обобщят и те да са такива, че да грабват читателя. Благодаря за предложението.
-
Напоследък не мога да не обърна внимание на деградиралото ни общество. Боли ме когато виждам хора да пишат на латиница, а тези които по незнайно какви причини са решили да пропишат на български отдавна са забравили правилата за употреба на двойните букви като "н" и "т", кога се пише "й" и кога "и". Не понасям и лукавото поведение, грубото отношение и всякакъв друг тип накърняващи околоните действия.
-
Много точно казано! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
