2.03.2016 г., 19:32 ч.
Деградация
А времето днешно пропито с омраза
върви и се стели като зараза.
В сърцата човешки вирее таз злоба
и хваща ги здраво като прокоба.
Душите им празни
с надежди напразни.
Погледи в нищото блуждаещи.
Уверени, че са можещи и знаещи.
Надменно гледат те над своите приятели
гласейки се да им станат предатели.
И вместо да видиш протегната ръка
забиват ти в плътта огромна кама.
Боли, гърчиш се и страдаш
в бездна дълбоко ти пропадаш
и питаш се в тоз миг
защо си станал мъченик.
© Дими Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Извадено от живота!Браво!
-
Ще помисля над заглавието и скоро ще поставя такова със сигурност. Винаги ми е било трудно да измислям заглавията. Може би защото от многото редове текст трябва да се избере една-две думи, които да го обобщят и те да са такива, че да грабват читателя. Благодаря за предложението.
-
Напоследък не мога да не обърна внимание на деградиралото ни общество. Боли ме когато виждам хора да пишат на латиница, а тези които по незнайно какви причини са решили да пропишат на български отдавна са забравили правилата за употреба на двойните букви като "н" и "т", кога се пише "й" и кога "и". Не понасям и лукавото поведение, грубото отношение и всякакъв друг тип накърняващи околоните действия.
-
Много точно казано! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
