Деградация
А времето днешно пропито с омраза
върви и се стели като зараза.
В сърцата човешки вирее таз злоба
и хваща ги здраво като прокоба.
Душите им празни
с надежди напразни.
Погледи в нищото блуждаещи.
Уверени, че са можещи и знаещи.
Надменно гледат те над своите приятели
гласейки се да им станат предатели.
И вместо да видиш протегната ръка
забиват ти в плътта огромна кама.
Боли, гърчиш се и страдаш
в бездна дълбоко ти пропадаш
и питаш се в тоз миг
защо си станал мъченик.
© Дими Илиева All rights reserved.
