4 нояб. 2016 г., 07:03  

Неписан стих си и една сълза 

  Поэзия » Любовная
1990 10 26

Неписан стих си...И една сълза
по мен която утре ще изплачеш...
Листенце си от бялата бреза,
притихнало пред бурята глухарче...

Немирен вятър съм...И тих съм дъжд,
в пороен който бързо се превръща...
И нежен полъх съм, от мрака мъж,
към който в сънищата ще се връщаш...

А всеки миг е предвидим...В зори
слана цветята нежни ще попари...
И изгревът студено ще гори
в листата на отсрещните върхари...

Ще бъдем само спомен...Аз и ти –
души, докоснали се в грешно време...
В гърдите Тя обаче ще гори!...
Не може никой да ни я отнеме!...

© Роберт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??