Nov 4, 2016, 7:03 AM  

Неписан стих си и една сълза

  Poetry » Love
2.2K 10 26

Неписан стих си...И една сълза
по мен която утре ще изплачеш...
Листенце си от бялата бреза,
притихнало пред бурята глухарче...

Немирен вятър съм...И тих съм дъжд,
в пороен който бързо се превръща...
И нежен полъх съм, от мрака мъж,
към който в сънищата ще се връщаш...

А всеки миг е предвидим...В зори
слана цветята нежни ще попари...
И изгревът студено ще гори
в листата на отсрещните върхари...

Ще бъдем само спомен...Аз и ти –
души, докоснали се в грешно време...
В гърдите Тя обаче ще гори!...
Не може никой да ни я отнеме!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, радвам се, че ти харесва, Албена!...
  • Поетът с най - нежната душа!... Това си за мен. Бъди благословен!.. В любими.
  • Геновева, Алекс, благодаря че прочетохте и коментирахте, приятели!...
  • О! Това беше... Разби ме! Това ти е най-нежния стих! Не те разпознах! Не погледнах автора, коментарът на Герда ме доведе при теб и направо прочетох. Ммм! Нежността е просто преляла от теб! И краят естествено е много мой! Невъзможна любов... О, да! 💜 Браво, драги ми господине! Аплодирам права!
  • Красива лирична нега...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....