4.11.2016 г., 7:03 ч.  

Неписан стих си и една сълза 

  Поезия » Любовна
1742 10 26

Неписан стих си...И една сълза
по мен която утре ще изплачеш...
Листенце си от бялата бреза,
притихнало пред бурята глухарче...

Немирен вятър съм...И тих съм дъжд,
в пороен който бързо се превръща...
И нежен полъх съм, от мрака мъж,
към който в сънищата ще се връщаш...

А всеки миг е предвидим...В зори
слана цветята нежни ще попари...
И изгревът студено ще гори
в листата на отсрещните върхари...

Ще бъдем само спомен...Аз и ти –
души, докоснали се в грешно време...
В гърдите Тя обаче ще гори!...
Не може никой да ни я отнеме!...

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??