Неписан стих си и една сълза
Неписан стих си...И една сълза
по мен която утре ще изплачеш...
Листенце си от бялата бреза,
притихнало пред бурята глухарче...
Немирен вятър съм...И тих съм дъжд,
в пороен който бързо се превръща...
И нежен полъх съм, от мрака мъж,
към който в сънищата ще се връщаш...
А всеки миг е предвидим...В зори
слана цветята нежни ще попари...
И изгревът студено ще гори
в листата на отсрещните върхари...
Ще бъдем само спомен...Аз и ти –
души, докоснали се в грешно време...
В гърдите Тя обаче ще гори!...
Не може никой да ни я отнеме!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
