23 мая 2024 г., 20:05

Непобедима

569 2 0

Кой може да я спре?

Дали пустинения образ безразличен,

изправен да внушава тъмен студ.

Разгънал хитро планът си отличен,

плод на системен вавилонски труд.

В който подменените понятия,

наслагват почерка си нещадящ деца.

Отнемат миналото им забулено с апатия,

историята пренаписват покварените лица.

 

 

Кой може да я спре?

През буря преминава и премачкана,

издига глас за жадните за дъх живот.

Зове през процепите на месомелачката,

гласът приглъхва, но простира се широк.

Зовът ѝ се протяга, търси, буди

отгънал одеялото на болестта.

И този свят все още ли се чуди,

не чува ли гласът на Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...