23.05.2024 г., 20:05

Непобедима

568 2 0

Кой може да я спре?

Дали пустинения образ безразличен,

изправен да внушава тъмен студ.

Разгънал хитро планът си отличен,

плод на системен вавилонски труд.

В който подменените понятия,

наслагват почерка си нещадящ деца.

Отнемат миналото им забулено с апатия,

историята пренаписват покварените лица.

 

 

Кой може да я спре?

През буря преминава и премачкана,

издига глас за жадните за дъх живот.

Зове през процепите на месомелачката,

гласът приглъхва, но простира се широк.

Зовът ѝ се протяга, търси, буди

отгънал одеялото на болестта.

И този свят все още ли се чуди,

не чува ли гласът на Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...