23 may 2024, 20:05

Непобедима

  Poesía
571 2 0

Кой може да я спре?

Дали пустинения образ безразличен,

изправен да внушава тъмен студ.

Разгънал хитро планът си отличен,

плод на системен вавилонски труд.

В който подменените понятия,

наслагват почерка си нещадящ деца.

Отнемат миналото им забулено с апатия,

историята пренаписват покварените лица.

 

 

Кой може да я спре?

През буря преминава и премачкана,

издига глас за жадните за дъх живот.

Зове през процепите на месомелачката,

гласът приглъхва, но простира се широк.

Зовът ѝ се протяга, търси, буди

отгънал одеялото на болестта.

И този свят все още ли се чуди,

не чува ли гласът на Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...