23 may 2024, 20:05

Непобедима

  Poesía
588 2 0

Кой може да я спре?

Дали пустинения образ безразличен,

изправен да внушава тъмен студ.

Разгънал хитро планът си отличен,

плод на системен вавилонски труд.

В който подменените понятия,

наслагват почерка си нещадящ деца.

Отнемат миналото им забулено с апатия,

историята пренаписват покварените лица.

 

 

Кой може да я спре?

През буря преминава и премачкана,

издига глас за жадните за дъх живот.

Зове през процепите на месомелачката,

гласът приглъхва, но простира се широк.

Зовът ѝ се протяга, търси, буди

отгънал одеялото на болестта.

И този свят все още ли се чуди,

не чува ли гласът на Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...