Кой може да я спре?
…
Дали пустинения образ безразличен,
изправен да внушава тъмен студ.
Разгънал хитро планът си отличен,
плод на системен вавилонски труд.
В който подменените понятия,
наслагват почерка си нещадящ деца.
Отнемат миналото им забулено с апатия,
историята пренаписват покварените лица.
Кой може да я спре?
…
През буря преминава и премачкана,
издига глас за жадните за дъх живот.
Зове през процепите на месомелачката,
гласът приглъхва, но простира се широк.
Зовът ѝ се протяга, търси, буди
отгънал одеялото на болестта.
И този свят все още ли се чуди,
не чува ли гласът на Любовта.
© Мария Todos los derechos reservados