30 янв. 2019 г., 00:42

Непокорна

871 3 8

В очите ми се отразява

цялата вселена...

Непокорна вървя

срещу времето

за да запиша

там в летописа

всички онези

пропилени

възможности

пречупени

под - тежкия

хомот на живота!

Прелиствам

с трепет

страниците

от книгата

на живота.

И в миг

при мене

се завръщат

вече отминали

събития...

Записани са там

в летописа

без фалшиви

истини

и без измама!

Затова непокорна

вървя срещу времето

за да достигна

до онзи син хоризонт

където денят засиява -

нежен, обичан и бял...

Затова и непокорна

се скита душата ми

за да достигне

до мечтания бряг!

Където златни лъчи

ще я докоснат

с нежност, мир и любов!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Антоан за хубавите думи и пожелания!
  • Веси и Гавраил, благодаря ви за хубавите думи!
  • В тази непокорност е вградена и твоята искреност,което силно ме впечатли.
  • Харесах и аз! Поздрави, Кате!
  • Наде, благодаря ти!
    Младене ,благодаря ти за искрения коментар!
    Знаеш ли, загатвам за онези написани стихове,
    на които не сме дали шанс да видят белия свят.
    Но в същото време са и най - истинския летопис
    излязъл под перото на своя автор, пречупени
    през призмата на времето, преминали през
    душевността на автора и оставили следа...
    От личния ми архив:29.04.2003г
    Ранен е в сърцето народа
    от обещания тъй празни,
    невярващи в нищо и никой,
    навел е глава едва диша
    под тежкия камшик на живота.
    Аз обичам моя изстрадал народ!
    Сладката реч на дедите...
    Рила и Пирин със своето величие!
    Непрестанния устрем от нашата
    древна и свята история...
    Не знам защо именно се сетих за този стих
    много е дълъг и давам част от него като пример!
    Георги, благодаря ти!Пожелавам ви хубава вечер
    и нови творчески успехи!Бъдете благословени!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...